От 20 до 30 април списание “Rolling Stone” показват изложба от 43 корици по повод своята 43 годишна история. Като дългогодишен фен на издането ,се чувствах задължен да посетя изложбата с култовите корици, изложени по стените на прекрасния столичен ресторант Nino . Како човек занимаваш се с фотография и фен на рок музиката удоволствието беше двойно: снимки на любими изпълнители като Metallica, Ozzy, Gusn’n’roses, John lennon, снимани от големи имена на съвремената фотография като Ани Лийбъвиц или Дейвид Лащапел. Много ми допадна факта, че самите корици са в естествен размер, так човек има чувството, че държи списанието в ръцете си. Препоръчвам на всеки, който се интересува от качествена музика, да отиде да се наслади на този паметник на съвременната музикална история.
Ресторант Nino (ул. Черковна 47, работно време от 11,00 до 1,00) до 30 април.
Искам да споделя и лични наблюдения за българското издание на списание “Rolling Stone”. Ок радвам се, че вече го има и на български език. НО се надявам съвсем скоро да се отърсят от Copy-Paste начина на списване. Аудиторията към, която се целят е съставна от хора достатъчно интелигентна и и с достатъчни познания по английски други западни езици,че да си набавя информация та от Интернет много преди тя да бъде публикувана на страниците списанието. Защо по дяволите се налага от корицата да ме гледа Лейди гага или Роби Уилямс или Джими Хендрикс за тях е изписано тонове в Интернет. Толкова ли няма достатъчно БГ изпълнители. И без друго над БГ музиката цари такова медийно затъмнение . Докато за световните изпълнители се преживя и дъвче постоянно едно и също от всички издания. Да разбираемо е, че по силата на лицензните отношения се налага даден процент да е препечатка, но едва ли и корицата и материала към нея се спускат от централата майка. В момента печатните издания са в криза и кризата ще продължава, да се задълбочава заради фактори като Интернет и свободния обмен на информация. Ако списание “Rolling Stone” иска да се задържи на българския пазар мисля, че рано или късно трябва да намерят начин да заинтригуват таргет групата си с повече и по близки до тях материали. Било то ексклузивни интервюта или фото сесии ,било то с наистина качествени и критики и коментари, не че сега няма коментар и критика, но според мен има още какво да се желае. Нека не ми се налага да започвам да си купувам американското издание, защото съм загубил интерес към българското.

Няколко-то дни по празниците, прекарани със семейство и приятели ме накарах да се замисля,колко важни са те за един човек. С тази мисъл започвам и нещо като рубрика, в която смятам да представям важни за мен хора.

С Юската се познаваме от не помня вече колко време. Бяхме в един випуск в езиковата гимназия, после започнахме да излизаме заедно и така си вървят годините. Напоследък с Юсеин се виждаме много рядко поради простия факт,че той работи на другия край на света, на круизен кораб, обикалящ карибите.
Кадрите, които показвам са съвсем пресни от последната ни среща в Кърджали по празниците. Какво друго мога да ви кажа за Юската… Голям фен на футбола и ревностен фен на Манчестър Юнайтед. Извършил е УНСС, но за момента предпочита карибското слънце пред някой затворен малък офис. Всъщност кой ли не би предпочел това

На 4 сутринна към 10 часа ме събудиха с новината, че след 30 минути тръгваме за Гърция, за да прекараме Неделята и Понеделника със брата на баща ми и семейството му в къщата им на морето.
Аз бях изтощен от предната вечер след обикаляне на църквата и последвалото посещение на дискотека до към 5 сутринта. Благодарение на новооткрития ГКПП Златоград, разстоянието от Кърджали до нашата цел на брега на морето беше 150 км и така благополучно по обед, вече ни подухваше приятния бриз, докато типично за Неделя след Великден се бяхме събрали на масата с пълнена агнешка плешка и традиционното борене със яйца.

След кратка почивка дойде време и за плаж. Водата беше с много приятна температура и плуването беше съвсем комфортно.

Качвам няколко кадъра без претенции за качество, защото разбираемо на плажа никой не си мъкне раницата със скъпата професионална техника.

Днес урдпресс изписка,че някой ме пингва. Оказа се, че това е някакъв хейтърски блог на фотохейтъри. Вече photo-forum.net явно им е малък, та са решили да изливат гняста си и в блог. Ама така анонимно и типично по комплексарски ви е много лесно нали. Криете се зад анонимен хостинг, с анонимна “ред колегия” и плюете наред. Супер!! Българите сме отличници в дисциплината да наплюем другите анонимно в Интернет. Покажете кои сте, какво можете вие да видим вашите “творения” за да сме наясно читателите ви с какви естетически критерии сте вие авторите, каква ви е визуалната култура, за да си даваме сметка дали изобщо да ви взимаме под внимание или сте предните комплексирани полуидиоти виреещи в изобилие в Интернет пространството. Мерси все пак за отделеното внимание. Мерси, че сте “Плътно зад мен. Без вас живота ми нямаше да има смисъл.

Еднa забавна графика, която описва еволюцията на един фотограф. Мисля, че има много истина в нея.

(click на графиката за голям размер)